Към 1911г. и особено през 1912г. В Родопите усилено се заговорила за война между Турция и България.Българските власти искали да разберът каде са разположени турските войски.Със задачата се заел Пею Шишманов.Напрежението по границата било голямо.Карлуковци и Петковци излизали нагоре по границата да разберат какво се случва.На 22 септември 68 младежи в селото получили повиквателни за турската войска.Но те не се отзовали.Нпрежението растяло, от едната страна били 400-500 души запасни турци лошо обучени и въоражени, а от другата четата на Пею Шишманов в Имарет дере, която наброявала 120 курнас хайдути.На 5 октомври 1912г. По всички села на Малка Арда се чули топовни гърмежи откъм Рожен и Караманджа.Селяните излезли по близките височини да видят и чуят какво става.Хълмовете ехтяли от гърмежи, вече се  водило се война.Рожен вече бил освободен и нашата войска прагонила врага и от Караманджа.На 5 октомври паднало и Имарет Дере (Хайдушки поляни).От разузнаването се разбрало, че постовете на Тузлата и Енихан (Свобода) доброволно се непуснати от турския аскер.
Главното ядро начело с войводата и поручика настъпило от Курбанери (Св. Иван) на юг. Движели се бавно и предпазливо по околните хребети на Сечемека, Балицко, Гробът, Синура.На Св. Спас изненадата била голяма.Срещу четниците и войниците идвали голяма група хора с развято бяло знаме.Водели ги съидейникът на Пею Шишманов С. Сираков заедно с десетина карлуковци.Бялото знаме и декларациите, че селата се предават дабравално, били посрещнати с одобрение.Четници, войници и посрещачи се ръкували и поздравявали.На 12 октомври 1912г. Четата влиза и в село Карлуково.Камбаните биели, хората се радвали на освободителите и празнували!Отвсякаде се чували викове ` Ураа` , ` Да живее свободата и България`!!!